Речта на Стив Джобс, която няма да забравим (част 2)

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Из мрежата

Историята на Стив Джобс е истински пример за подръжание! И, не, не защото всеки трябва да се стреми да създаде свръхмодерни чудеса на технологиите, а защото всеки, който иска да постигне успех, трябва да се поучи от неговата философия…

Във втората част на речта си Стив Джобс разказва за най-големия си „провал”, който в крайна сметка го прави истински успял човек…

"Моята втора история е за любов и загуба
Аз бях късметлия. Аз открих с какво искам да се занимавам рано в живота си. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20.
Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Тъкмо бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош, една година по-рано и аз току-що бях навършил 30 г. И тогава ме уволниха.

Как може да бъдете уволнени от компания, която сте създали? Тъй като Apple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията. Първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая трябваше да се разделим. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях извън бизнеса. И то доста публично изгонен. Това, което беше център на живота ми, си отиде. Беше ужасно. В продължение на няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи. Че съм изпуснал щафетата, която ми бе предадена. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна Силиконовата долина. Но нещо бавно започна да ми се изяснява – осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Apple не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И тогава реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си. През следващите пет години създадох компания, наречена Next и друга компания – Pixar. Влюбих се в една невероятна жена, която стана и моя съпруга.

Pixar създаде първият в света компютърно генериран анимационен филм – „Играта на играчките“ – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха Next, аз се завърнах в Apple и технологията, която създадохме в Next е в сърцето на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че това нямаше да се случи ако не бях уволнен от Apple. Лекарството, което погълнах беше ужасно на вкус – но предполагам, че пациентът е имал нужда от него.

Понякога животът ви удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ми даваше сили да продължа напред бе, че обичах нещата, с които се занимавах. Трябва да откриете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за хората в живота ви. Работата ще запълни огромна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да занимавате с нещо, което смятате за страхотно. А единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. Не се носете по течението! Както и с всичко останало свързано с чувствата – сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. И като всяка добра връзка, тази също ще става още по-добра с времето. Така че, продължавайте да търсите и не се отказвайте!"


 

Коментари към "Речта на Стив Джобс, която няма да забравим (част 2)":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg