Полското градче Освиенцим помни ужаса на миналото

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Нацистки надзиратели бият затворници, а едно момиче, заедно с майка си, гледа заревото над крематориумите на концлагера „Аушвиц". Момичето от полското градче Освиенцим, което разказва спомените си, се казва Богумила:

„Всички си седяха тихо в къщите, прозорците бяха възможно най-плътно затворени".

Всъщност болезнени въпроси напомня и повдига седемдесетата годишнина от освобождаването на „Аушвиц", на чието тържествено отбелязване е планирано да присъстват световни лидери и оцелели концлагеристи.

И темата ще събира тъжните спомени за жителите на Освиенцим, чиято история помни окупаторската нацистка машина, отнела живота на около 1,5 млн. души.

„Хората, разбира се, знаеха какво става“, масовото избиване на затворници и изгарянето на хиляди трупове не беше тайна, разказва Богумила.

„Понякога майка и аз отивахме към лагера и виждахме това отвратително зарево на хоризонта".

Оцеляването. Това е била основната мисъл на хората тогава. Представете си – зверски жестокости, война, окупация.

Сред спомените на някои местни жители дори са хора, които смело са криели евреи в домовете си, но други разказват за евреи, предадени от съседите си на нацистите, предава в своя материал Ройтерс.

А по думите на Богумила: „Повечето не правеха нищо, защото много се страхуваха".

Всъщност Богумила е една от четирите жени, с които репортерите на Ройтерс се срещат в едно кафене, в Освиенцим, за да споделят от детските им години и от разказите на техните родители.

Жените дори не споделят фамилиите си, притеснявайки се да не засегнат някои от местните хора, които не се чувстват добре, спомняйки си за онова време…

Между 1940 и 1945 „Аушвиц“ се разраства и се превръща в голям комплекс от бараки, работилници, газови камери и крематориуми.

Въпреки изключително строгите наказания за всеки, дръзнал да помогне на евреин на окупираните от нацистка Германия територии, някои поляци са рискували живота си, за да помогнат.

Днес Полша е страната с най-голям брой спасители, удостоени със званието „Праведен сред народите", което се присъжда от израелския институт за изследвания на Холокоста „Яд Вашем“ – 6454 поляци официално са получили това признание за усилията им в спасяването на евреи.

„Леля ми криеше в дома си в Освиенцим едно еврейско момиче през войната", разказва Ванда, пенсионирана фризьорка.

Евреите обаче са били 10% от предвоенното население на страната и сред поляците е бил разпространен и антисемитизмът.

Ванда разказва, че еврейското момиче, което леля й се опитвала да спаси, било заловено и убито, след като две млади полякини я видели на улицата и я посочили на германските войници.

Имало и хора, които се опитвали да се облагодетелстват финансово от ситуацията – или като продавали сведения на германците, или като изнудвали криещите се евреи. Такива постъпки се наказвали със смърт от полската съпротива.

Някои поляци се облагодетелствали от смъртта на еврейските си съграждани, като придобивали тяхна собственост.

Йоанна, пенсионирана счетоводителка, родена малко след войната, като дете чувала разкази за хора, които след 1945 г. ровели около лагерите, търсейки злато.

Ева, полякиня с еврейски произход, която била на две години, когато войната свършила, днес е една от много малкото евреи, останали в Освиенцим.

Мама е била три месеца в лагера. „Платили и я измъкнали оттам, скрита в каруца, пълна с боб". „Оцеляла само благодарение на един фолксдойч, на когото баща ми дал пари“, разказва тя, имайки предвид хората, които в Третия Райх били смятани за етнически германци.

„Той работел с германците, затова един ден дошъл и казал на баща ми: нека тя да изчезне някъде за две седмици".

„Не знам колко души е пратил в лагера, но знам, че е помогнал на майка ми. Дали го е направил за пари? Трудно е да се каже. По онова време за това е трябвало да платиш“.

„Подсъзнателно всичко това още е в мен", казва Ева:

„Но аз никога не говоря за това. По-добре да спуснем завеса на мълчание".

А днес, след седем десетилетия, жителите на Освиенцим се опитват да оставят зад гърба си ужасното минало, опитвайки се да гледат напред.
 


 

Коментари към "Полското градче Освиенцим помни ужаса на миналото ":
Най-четени
Какво е когнитивна поведенческа терапия? Какво е когнитивна...

3 Предимства на КТП, които...

19:29 | 07-24-18| Виж цялата статия
 
Полезно или вредно е маслото: разгорещеният дебат продължава Полезно или вредно е...

Споровете дали маслотое...

19:52 | 10-31-18| масло месо...
 
Бариера ли е наднорменото тегло за посещение във фитнеса Бариера ли е...

Има ли място във фитнеса за...

13:36 | 11-12-18| фитнес...
 
Дисекция и секреция на женското тяло... Дисекция и секреция...

Изложба на "Оda Jaune" ...Или...

19:17 | 11-27-18| Виж цялата статия
 
Ползите от Алое Вера Ползите от Алое Вера

Открийте какво това растение...

18:34 | 11-29-18| Виж цялата статия
 
Саджит Аден – алхимикът на позитивната промяна Саджит Аден –...

Рефлексологът говори в...

13:24 | 01-09-19| Саджит Аден...
 
Какво трябва да знаете за „сезона на затъмненията” това лято Какво трябва да...

Най важното за лунното...

19:40 | 07-26-18| Виж цялата статия
 
Саджит Аден – алхимикът на позитивната промяна Саджит Аден –...

Рефлексологът говори в...

13:24 | 01-09-19| Саджит Аден...
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg