С трилогията си „1Q84” Харуки Мураками направи истинска сензация! В трите части на своето произведение авторът балансира между фикция и реалност, за да създаде своята версия за еманация на разюзданото въображение. А както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата „1984“ (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q).
Първата част на 1Q84 придоби статус на енигма. В нея на фокус са два култа – на една християнска секта, известна като Обществото на свидетелите и култът на мистериозната секта, предизвикала атаката с нервнопаралитичен газ в токийското метро през 1995 г. Всичко започва през 1984 г., но впоследствие действието се пренася в паралелния свят на 1Q84 година (Q=question mark, въпросителен знак), където човек може да изчезне безвъзвратно.
Втората книга се фокусира около интригата между главните персонажи в романа - Тенго и Аомаме. През 1984 Аомаме пътува с такси в Токио, но попада в задръстване и е принудена да действа необичайно. Тенго, учител по математика и писател, бива въвлечен в литературна конспирация, свързана с млада, седемнадесетгодишна авторка. В същото време, пак някъде в Токио, мистериозна жена на име Даугър осигурява закрила на жертви на домашно насилие и раздава своята нелегитимна справедливост.
Когато в Япония са публикувани първите две книги на "1Q84", читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава – година по-късно – за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение…
Третата книга вече е на пазара и в нея се чува нов глас – гласът на Ушикава. Той задава най-различни въпроси: „Кой е този баща, който неспирно идва да чука на вратата ни?”, „Реалността бива ли изобщо истинска?”, „А времето, тази страховита илюзия, завинаги ли е изгубено?”…
Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата.
