„Прекрасен, опустошителен роман, с огромен принос към литературата на XXI век!” – така Тони Морисън, Нобелов лауреат по литература, определя „Пазителките на гълъбиците” на Алис Хофман.
Романът влиза в списъка на бестселърите на най-престижните класации и е избрана от The Women's National Book Association в Америка за една от най-добрите книги за литературните клубове за 2012 г…
73-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават…
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел – дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното – любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот – живее в света и на мъжете, и на жените.
Шира е красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и ... на своите тайни. Кои са? Откъде са дошли? Кой ги закриля? Кого обичат…
Дойдохме като гълъби през пустинята. Във времена, когато навред цареше смърт...
Аз съм момичето от пустинята, макар да съм толкова далече от нея. Аз съм девойката с огнена коса, дъщерята на убиеца, жената, която с голи ръце лови скорпиони и от чиято ръка яде дори ястребът.
Аз съм жената на пекаря, загубила най-ценното, аз съм майката с длан на убиец. Аз съм закрилата.
Аз съм жената воин. Аз съм твоята сестра. Аз съм възлюбената, и жестоката, и милостивата, и волната, и непокорната. И знам, че любовта ще ме погуби.
Аз съм любовта. Аз владея тайните и магиите, мога да излекувам тялото и душата и да доведа дъжда. Аз бях и съм Вещицата от Моаб…
В живота на писателя се случва поне веднъж някоя книга да дойде при него като неочакван дар. За Алис Хофман това е романът „Пазителките на гълъбиците”.
„Пиша вече тридесет и пет години, създала съм повече от тридесет романа, но едва сега ми бе дадена историята, която е трябвало да разкажа”– споделя тя.
А нейната колега - Джоди Пико, го определя така: „Този роман е доказателство за силата на човешкия дух и за любовта, която възкръсва от пепелта на войната. Но най-вече това е роман, който не може да бъде забравен от читателите”.
