Светът е жесток, безумно жесток. Хората са жестоки, и неблагодарни, и злобни… И това е кофти страната на монетата, която винаги ще я има. И колкото и да вярваме в доброто у хората (а ние вярваме, защото го има) винаги ще има такива, които в слабостта си ще се опитват да излеят злобата си върху теб…
Въпросът е ти дали ще им позволиш да те наранят или не! Защото, ако обичаш и приемаш себе си, това просто няма как да стане. Няма, понеже ще знаеш, че идеални хора просто не съществуват. И ти не си идеален, но приемаш това. А злобата на другите? Тя си е техен проблем…
И в този ред на мисли искаме да споделим с вас една история, която сподели с нас наш приятел. Всъщност именно тази история ни наведе на този ред на мисли…
„Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави.
Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим.
Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли. Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
- На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си”.