Вещици и вампири, къде са ви тиквите? Днес е Хелоуин и макар този празник да не е точно български, ние не виждаме никакви причини да не го отпразнуваме подобаващо. В крайна сметка кой бяга от една торба лакомства? И докато палите фенерите позабавлявайте се с легендата за произхода на тиквения фенер и Джек.
Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.
Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче. Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата.
Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в Рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. „Не мога да взема душата ти“ – казал той, изпълнявайки обещанието си. „Къде тогава да отида?“ – попитал Джек. „Там, откъдето си дошъл“ – отговорил дяволът. Наколо бил непрогледен мрак… Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на Ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от Ада – за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие.
Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа.
В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия – от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера.