"Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле" - няма друга нация с такава народопсихология! Не би могло и да има, тя би се разпаднала още преди да се обедини!
Толкова сме силни в това да мразим, че омразата ни обединява. Имаме велика история, но не обичаме да говорим за нея, защото освен петвековното иго, няма какво да мразим в нашето минало.
Какво можем да очакваме от собствения ни избор, основан на омраза?
През далечната 1990г. Съюз на Демократичните Сили (СДС) се появи "от нищото", без политически опит и ясна програма за управление, но с призив "Да свалим комунистите от власт" и с лозунг "45 години стигат!". Спечелиха 2 216 127 гласа (което е 200 000 гласа повече от сбора на гласовете на ГЕРБ и БСП на последните избори). Доверие на сляпо, основано на омраза №1 в за последните 23 години. В резултат: Спорни и неадекватни управленски решения!
През 1994г. СДС получи 1 000 000 по-малко гласа и логично БСП, в предизборна коалиция с БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност", взе законодателната власт в България. Отново без НИКАКВА управленска програма, но с ясните обещания, че "разсипията" на СДС ще спре и повече няма да има скандални приватизационни сделки. Сделките си продължиха, а България влезе в състояние на хиперинфлация. Резултат от гласуване, основано на омраза №2.
През 1997г. на извънредните парламентарни избори се случи нещо безпрецедентно. За първи и единствен път в най-новата история на България, политическа партия спечели над 50% (52,26%) от вота на избирателите. ОДС (бившето СДС - партия със седем години политически опит) с ясна дясно-център идея пое политическата отговорност и успя за кратко време да постигне повече, отколкото последните три правителства успяха да направят и спаси България от неизбежната гражданска война.
От 2001г. до днес парламентарните изборите в България не водят до нищо добро. Защо? Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова и другите силни фигури в ОДС се конфронтираха безвъзвратно. Забравиха, че управлението на държавата е функция на самата държава, а не обратното и преминаха много морални граници. Тогава дойде от някъде г-н Сакскобурготски и реши за "800 дни да ни оправи". Немислещият български избирател реши да накаже "надутия Костов" и осигури 120 депутатски места на едно движение, което трябваше да прави вътрешни срещи за да може хората в него да се запозанят помежду си и да измислят "общите си идеи". Ако трябва да изразя резултата от избора, основан на омраза №3 в съвременната история на България с една дума, то думата ще е логичен.
Ситуацията през 2005 година доста прилича на днешната. Трябваше принципно различна тройна коалиция, за да може парламентът да излезе с безпринципно предложение за правителство и да поеме контрола над законодателната власт. Тогава червения пълководец "Гоце" реши "в името на народа" да се нагърби с тази задача. Естествено, че управлението беше неуспешно, но поздравления за това, че все пак имаха стабилна социална политика. Тогава нямаше световна стагнация и можеха да си го позволят.
През 2009г. нацията отново се обедини в името на омразата. Дистанцираното отношение на недолюбвания Станишев и откровено наглото поведение на Доган накара реваншистки настроения избирател да повярва в "Супер Бойко", който ще "ги постави на местата им". Това бяха избори, основани на омразата №4. До затвор не се стигна, а липсата на екип и истински политически опит на г-н Борисов доведе до назначаването на неадекватни хора на ключови позиции в управлението на България, което разтърси сериозно икономическото състояние на страната ни. Липсата на елементарна етикеция в поведението на премиера сериозно дискриминира България в бизнес отношенията й със страни от Западна Европа и Русия. Гласуването с мото "Да накажем Доган и БСП, като изберем Бойко" не доведе до нищо градивно. Осъдени нямаше, само национални протести и показни самозапалвания.
Всички се надявахме изборите през 2013г. да са като изборите през 1997г. Уви! Тогава освен, че имаше силна омраза към БСП, имаше и още по-силна вяра в Костов, Софиянски, Стоянов и дясната политика на България. Сега вяра нямаше! Омразата доведе до реваншистки гласове за БСП и ПП "Атака". Ниската избирателна активност при интелигентните хора позволи нова, още по нежелана тройна коалиция. "Моралният победител" БСП показа, че няма проблеми с неморалните назначения. Крайно наглото предложение на Орешарски - Делян Пеевски шеф на ДАНС в същата седмица, в която се реши да се узаконяват незаконните цигански строежи, прогони и последната микрокапчица надежда, останала ни към политическите партии и новото правителство. Сами си го избрахме с избори, основани на омраза №5.
Преди да направиш следващия си реваншистки избор, о, неразумни избирателю, знай, че единствената страна в света, която има национален герой с прилагателно "хитър" в името, е България. Единствата страна, в която думата "хитър" не се възприема за обида, е България. Помисли кои са хитрите хора в политиката, а и в медиите, и се дистанцирай от тях!
