„Днес прочетох следния статус на моя приятел Стефан Монев, който е човекът зад невероятната страница във facebook "Аз съм благодарен! ":
"Брадърът Ники каза, че да работиш като работник по чистотата е най-долното ниво, което може да стигне човек. Каза, че това са необразовани и неграмотни хора. Аз учих като луд 12 години, имам диплома за техник-винар, освен това имам сертификат за сервитьор и пътен строител. Това не ми попречи една година да работя като чистач, защото просто нямах друг избор. И мога да кажа, че не съжалявам за това. Научих много от тази година и повече. Работата е работа, независимо как и какво си учил. Човекът е човек, независимо дали циганин, негър или арабин. Като се научим да ценим всички хора, може би, циганските деца ще работят това, което наистина искат. Не всички роми са родени да са чистачи, но истинският човек ще работи каквото и да е, за да набави хляба на масата си, освен това някой по-креативен (като мен) ще съумее да види тази "най-долна работа" от друг - по-философски и позитивен поглед."
Тези думи докоснаха сърцето ми. Споделям мнението, че Човекът ще работи каквото и да е, за да осигури хляба на масата си с честен труд. И аз имам две дипломи за висше образование (и трето семестриално завършено), имам няколко сертификата, имам сертификат за консултант по позитивна психотерапия и продължавам обучението си за позитивен психотерапевт. Наскоро защитих и сертификат за персонален фитнес треньор, а в момента се подготвям за изпит за специалист по спортно хранене и за още един сертификационен изпит за фитнес треньор към друга американска организация. Отделно имам аспирации и за още един сертификат с изпит и така нататък. Очевидно обичам да уча.
Въпреки това никога не ми е било лесно. От малък се научих да работя. В началото помагах на баща ми, който имаше собствен бизнес. При него съм работил какво ли не. Едно лято отговарях за склад за автомобилни гуми втора употреба. Задълженията ми бяха да чистя всички гуми, за да имат търговски вид и да ги подреждам. Беше си мръсна работа, но я върших с удоволствие. Работил съм в цех за палети, в който основно бях товарач. Работил съм в склад за вишни за износ, в който пак бях товарач. Разтоварвал съм тирове с натурални сокове и маргарин, вагони със сапун и сламки. Печелил съм трудни, но честни пари.
Като студент през летата съм работил няколко години като общ работник и кофражист по строежи в различни точки на България. Някои от хотелите по морето и Банско са построени с моята скромна помощ. Работил съм като продавач в денонощен магазин, като сервитьор, като барман. Работил съм и като продавач на сергия на руския пазар в Пловдив.
Като се обърна назад, никога не съм оставал без работа. Горд съм с това. Не се срамувам. Как бих могъл? Нито съм крал, нито съм мързелувал. Но най-вече съм доволен, че работейки всички тези работи през годините съм изградил трудови навици и съм показал на самия себе си, че най-много държа да си вадя хляба със собствените си ръце.
Днес не се страхувам, че мога да остана без работа. Причината е една единствена. Въпреки образованието си, аз съм готов да работя каквото трябва, за да подсигурявам семейството си – това е най-важното. Чак след това на дневен ред стои въпроса каква точно е работата ми.
Срамна работа? Работа за необразовани и изпаднали хора? Бре-бре! Представям си какво ще стане, ако всички служители на "Чистота" откажат да изпълняват задълженията си.
Ще видим, че боклукът е част от самите нас и че всеки сам решава дали да изхвърли "боклука" от сърцето си и да бъде Човек!
Всеки труд на тази земя носи ползи на другите! Всеки!“
Цветан Иванов
Искрени поздравления от нас за прекрасната тема, г-н Иванов!
Да, срамна работа няма, но как да обясним на дечицата си, че мама е чистачка, не защото е глупава, а защото е българка? Какво да отговорим на същото това дете, когато ни каже: „Мамо, за какво да уча? За да стана чистачка ли?“
Срамна работа може и да няма, но това не означава, че ние не трябва да търсим, да се борим за най-доброто!
