Все по често срещам големи, уж преуспели мъже, които живеят при мама. Не можели да я оставят сама, помагали й. Но като му видиш изгладените чаршафи и прилежно сгънати дрешки, разбираш, че мама съвсем не е толкова беззащитна женица. Тя, миличката, всъщност може да се окаже твоят палач. Защото в къщата на такъв мъж, мама коли и мама беси.
Тези господа винаги остават „на мама момченцето“ - несигурни, нерешителни, без воля и установена позиция. Да, твърде вероятно е да имат преуспяващ бизнес, да са лекари и дори шефове на огромни предприятия. Твърде вероятно е и да имат поне две магистратури и да знаят три езика, но си нямат и идея как да се държат мъжката.
Убийте ме, но не мога да проумея в кое се крие корена на това да предпочетеш да останеш в дома на родителите си след като навършиш 30. Наскоро дори бях шокирана от изказването на един такъв екземпляр: „Ти луда ли си да даваш пари за квартири, щом родителите ти живеят в града?“. Как да му обясня на този човечец, че съм на 27 години и не мога да приема за естествено мама и тати да спят в съседната стая.
Не, не мога да приема за нормално да се оправдаваш с кризата, с която всъщност прикриваш, че ти е готино някой да те гали по главичка и да ти казва, че си най-прекрасното момче на света, докато всички останали те смятат за мухльо.
Истината е, че мъжете, които след 30 още делят хола с мама, са мухльовци и такива ще си останат. Винаги! Истинският мъжкар, колкото и грубо да звучи, не може да издържи присъствието й повече от 30 минути, камо ли да се остави да му глади ризкте и да му пере гащичките. Сори, но наистина е жалко!
