Щастието не се търси, то се създава

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Когато бях малка баба все повтаряше, че щастливият човек се познава по високите октави на духа. Изобщо не знаех за какво ми говори, но обичах да я слушам докато ядях зелените джанки в двора. За мен тогава щастието се измерваше точно в тези джанки и в безгрижните лета на село. После пораснах и разбрах какво е октава, но още не проумявах смисъла на думите й.

След това някъде между първото ми влюбване и студентските купони, научих и какво е щастие. Бях абсолютно сигурна, че най-хубавото тепърва предстои. Очаквах живот като на Уши Обермайер - пътешествия, безгрижие, страст, луди нощи, силна музика, алкохол...

Живеех не с мечти, а в мечти, защото винаги съм вярвала, че човек сам определя съдбата си. Ужасяваше ме мисълта да работя 8 часа всеки ден в задушен офис, а удоволствията ми да се свеждат до пикник във Витоша.

Животът обаче излезе по-вироглав от мен. На 25 години вместо да пуша пури на някой безлюден плаж, спестявах за боя за коса и псувах месторождението си. Работех по 10 часа на ден, а търбухът на спестовната ми касичка – Гошко, ми стигаше само да посетя free shop-a на летището. Как, защо и кога се объркаха плановете ми?

Нали уж всеки сам избирал как да живее?! Нали уж никога не трябва да се отказваме да следваме мечтите си?! Защо обаче нито една от тези житейски мъдрости не включи фактора – пари? Защо никой не спомена, че от живота не се граби току така с пълни шепи? Просто не става!

Колкото и свободолюбив да е един нрав, колкото и волни да са мечтите ти, рано или късно, си принуден да се прикачиш към влаковата композиция на така наречения „нормален живот“ и да следваш релсите. Иначе умираш... прав!

Сега виждам, че не съм единствената с подвита опашка. Виждам как хората, които някога протестираха срещу безсмислените реформи в училище, сега търпеливо чакат заплатата си вече пети месец. Не протестират, не подават оставки, само тихичко се оплакват на заключени врати.

Не знам за какви октави говореше баба ми, но някъде по пътя на порастването, нашите души си изгубиха гласа. Прегракнаха и съвсем не се чуват вече.

Наистина нямам ни най-малка идея кой е виновен. Ние самите ли, волята ни, историята ни, държавата, демокрацията... Kой?

Едно обаче знам, истински щастливите хора, не са нито милионерите, нито безгрижните бедняци, нито безцелните пътешественици, нито офис служителите, нито семейните, нито волните гларуси... Истински щастливите хора са онези с високите октави на духа. Защото само те могат да открият щастието и в задушния офис и на екзотичен остров, в легълцето на детето си, в лудите безгрижни купони.... Щастието не се търси, нито преследва, то просто седи и те чака...  да го създадеш!


 

Коментари към "Щастието не се търси, то се създава":
Най-четени
Ето защо винаги трябва да махате палтото на детето в кола Ето защо винаги трябва да махате...

Ако не го направите  излагате децата на сериозна...

18:57 | 28.11.2016| Виж цялата статия
 
6 съвета за тих секс, които да изпробвате в къщата на родителите му 6 съвета за тих секс, които да...

Зара Бари от „Elite Daily”съветва как да...

14:45 | 28.11.2016| Пози тихи изпробвате
 
Изненадващата история, която се крие зад емблематичната прическа на принцеса Даяна  Изненадващата история, която се крие...

Стила  на 90-те, който *всеки * копира почти никога...

18:55 | 29.11.2016| Виж цялата статия
 
Какво се случва с тялото ти, когато спреш да пушиш Какво се случва с тялото ти, когато...

Положителните ефекти на спирането на цигарите

13:01 | 30.11.2016| Виж цялата статия
 
10 неща в мъжкия гардероб, които дразнят жените 10 неща в мъжкия гардероб, които...

Вижте кои са те…

12:45 | 22.11.2016| 10 неща които
 
 
 
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. RSS BEU.bg