Нови книги: „Супертъжна истинска любовна история” на Гари Щейнгарт

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано
Нови книги: „Супертъжна истинска любовна история” на Гари Щейнгарт
Снимков материал: ИК "Колибри"

Гари Щейнгарт е роден в Ленинград през 1972 г., но това не пречи днес, четирийсет години по-късно, да е популярен като първия американски писател, носител на наградата "Удхаус" за хумористична литература през 2011.

Той живее в Ню Йорк – там отглежда шеметното си въображение, в резултат произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Романът „Абсурдистан” (2006) зае престижна позиция в класацията на „Ню Йорк Таймс”, а издания като списание „Тайм”, „Уошингтън Поуст” и „Чикаго Трибюн” го провъзгласиха за най-добра книга на годината…

„Супертъжна истинска любовна история” е последното предизвикателство на Гари Щейнгарт - сатирично приключение, обладано от тъжен, чистокръвен, „съвсем истински” любовен копнеж.

Щура постапокалиптична история, задействана от обсесии като здравето и политическата коректност.

В Ню Йорк на близкото бъдеще доларът е обвързан с китайския юан, а един най-обикновен притеснен човек, висок метър и седемдесет и пет, с леко тревожен индекс на телесната маса (и с нисък рейтинг на персонален сексапил) е влюбен в младата Юнис Парк…

Предлагаме ви сами да надникнете в романа като се насладите на откъс от него!

„Мили мой дневнико,

Днес взех важно решение: никога няма да умра.

Други ще мрат около мен. Ще бъдат сведени до нула. От личността им нищо няма да остане. Ключът на лампата ще е щракнал. Лъскави мраморни надгробни плочи ще бележат техния живот и целокупност с фалшиви общи приказки („звездата й грееше ярко“, „вечно незабравимият“, „любителят на джаза“), после я ще ги отнесе крайбрежно наводнение, я ще ги разкъса някой генно модифициран бъдещ пуяк.

Не ги слушайте, като ви разправят, че животът бил пътешествие. За да е пътешествие, едно пътешествие трябва да има крайна цел. Като взема шеста линия на метрото да се видя със социалната служителка – на това му викам пътешествие. Когато умолявам пилота на тая тресяща се над Атлантика бракма на „Юнайтед Континентъл Делтамерикан“ да обърне и да поеме курс обратно към Рим и към измамните прегръдки на Юнис Парк – на това му викам пътешествие.

Ама чакай. Има и друго, нали? Имало и наследственост. Не сме умирали, понеже потомците ни живеели и след нас! Ритуалното предаване на ДНК, мамините масури, долната бърна на дядо, „децата са нашето бъдеще“. Последното е цитат от „Най-великата обич“ на поп дивата на 1980-те години Уитни Хюстън – деветото парче от едноименния й първи албум.

Глупости на квадрат. Бъдещето принадлежи на децата само в най-тесния, най-преходния смисъл на думата. Тяхно е дотогава, докато не измрат и те. Следващата строфа от песента: „Предайте им знанията си и ги оставете те да водят“ – призовава възрастния човек да се откаже от своето аз в името на бъдещите поколения. Като кажеш: „Живея за децата си“, все едно признаваш, че скоро ще умреш и животът ти на практика вече е приключил. По-точно би било да се каже: „Умирам постепенно за децата си.“

А какви по-точно са децата ни? Свежи и пролетни в своята младост; непознаващи смъртта; мятат като Юнис Парк алабастрови нозе из високата трева – сърнета, сладки сърнета, грейнали в замечтаната си пъргавост, слели се в едно с привидно простото естество на заобикалящия ги свят. И после, след има-няма век, гледаш как бедна гледачка мексиканка им бърше лигите в някой приют в Аризона.

Сведени до нула. Даваш ли си сметка каква несравнима с нищо друго трагедия е всяка тиха смърт от старост на осемдесет и една? Няма ден, в който хора, индивиди – американци, ако така ти звучи по-тревожно – да не се свличат по очи на бойното поле и никога повече не се изправят. Престават да съществуват завинаги. При това говорим за сложни личности, чиито представи за световете, летящи в безкрайните вселени, биха шашнали аналоговите ни предци – овчари, прехранващи се със смокини. Всички тези хора са малки божества, носители на обич, дарители на нов живот, невъзпети гении, богове ковачи, които всяка сутрин стават в шест и петнайсет, включват кафе машината и нашепват безмълвни молитви да устискат до утрешния ден, до вдругиден, после до абитуриентския бал на Сара, а след това…

Сведени до нула.

Но не и аз, дневнико мой. Късметлия си ти. Макар да не го заслужаваш.”


 

Коментари към "Нови книги: „Супертъжна истинска любовна история” на Гари Щейнгарт":
Най-четени
 
Ето защо винаги трябва да махате палтото на детето в кола Ето защо винаги трябва да махате...

Ако не го направите  излагате децата на сериозна...

18:57 | 28.11.2016| Виж цялата статия
 
6 съвета за тих секс, които да изпробвате в къщата на родителите му 6 съвета за тих секс, които да...

Зара Бари от „Elite Daily”съветва как да...

14:45 | 28.11.2016| Пози тихи изпробвате
 
Изненадващата история, която се крие зад емблематичната прическа на принцеса Даяна  Изненадващата история, която се крие...

Стила  на 90-те, който *всеки * копира почти никога...

18:55 | 29.11.2016| Виж цялата статия
 
Какво се случва с тялото ти, когато спреш да пушиш Какво се случва с тялото ти, когато...

Положителните ефекти на спирането на цигарите

13:01 | 30.11.2016| Виж цялата статия
 
 
14 начина да отслабнем по време на празниците, вместо да напълнеем 14 начина да отслабнем по време на...

Не позволявайте талията ви да плаща цената на веселбата

19:04 | 02.12.2016| Виж цялата статия
 
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. RSS BEU.bg