Спомен за едно детство или кога ще пораснем

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Аз съм градско чедо от селски произход. От години живея в столицата, но така и не свикнах с „градското“. Има повече неща, които ме дразнят, отколкото привличат, но няма начин, изборът е ясен. Лошото е, че и на село не вирея, там ми е прекалено тясно.

Аз съм от хората, които за 35 години така и не си намериха мястото и май скоро няма да го открия, освен ако не стане чудо. В чудеса обаче не вярвам. Те останаха там някъде в детството ми, мечтите също. Сега имам спомени и две прекрасни деца, на които да ги разказвам за „Лека нощ“.

Не ми беше никак лесно да ги убедя, че самодивите от разказите на моята баба не са нито сестрите на Барби, нито феите Уинкс. За моите деца „селската“ терминология е като чужд език. А моите разкази-спомени, май ги приемат като виц, но явно истински се забавляват, щом не губят интерес и дори ги предпочитат. А на мен ми е хубаво, защото ме връщат там, където никога вече няма да бъда.

Сега разбирам защо баба, когато разказваше за „някога“, винаги завършваше историята за скъсаните цървули с просълзени очи, а ние със сестра ми се пръскахме от смях.

За мен връщането към спомена е моментно бягство от реалността, забежка в безгрижието, кратка почивка от хаоса. Хубаво ми е, но и тъжно. Възпроизвеждам отминалите събития до детайлност. Като се замисля, това време не беше и толкова отдавна, има, няма 20 години. Твърде кратко, за да се адаптирам към новото, но и твърде дълго, за да го живея отново.

Червената жигула на баща ми отдавна я предадохме на вторичните, но аз все още помня регистрационния й номер. За тези, които не знаят, да се сдобиеш с кола по онова време, беше като да удариш 6-ца от тотото. Ако не ти умре надеждата в чакане, все някой ден имаш шанса да спечелиш.

След нея той смени доста коли, но червената жигула и майка ми си останаха любовта на живота му. Стоварваше ни с руското возило на село още първия ден от ваканцията, с две чанти багаж и много, много емоция.

Тогава имахме истинско детство, неподправено, незабравимо, чисто. Ровехме в скрина на баба, залагахме капани на тавана, оцветявахме черно-белите снимки от семейния албум, израждахме котки в сламата. Прибирахме се след полунощ, но не от купон, а от гробището. Там викахме духове, „бели жени“, Дами Пики и какви ли не явления. Брояхме звездите и си врачувахме по тях, правехме театър в гаража, ходехме пеша по 5-6 километра, пиехме Шоко и Етър, черпехме за рождените си дни с бонбони, на които им бяхме изяли пълнежа и бяхме щастливи, истински щастливи.

Сега ми остана спомена за времето, когато мечтаехме, когато живеехме на 100% и два наследника, които да повтарят геройски белите ми. Не, не съм се изгубила безследно, щом те ме повтарят... нали?


 

Коментари към "Спомен за едно детство или кога ще пораснем":
Най-четени
Добромир Банев: Любовта избира нас, на нас не ни е даден подобен избор Добромир Банев: Любовта избира нас,...

Едно интервю на Добромир Банев - поет, писател и юрист.

13:30 | 18.02.2017| добромир банев интервю
 
Лекарите Предупреждават: Спрете да носите мобилния си телефон близо до тялото! Ето защо! Лекарите Предупреждават: Спрете да...

Радиацията, излъчвана от мобилните телефони е опасна

18:50 | 20.02.2017| Виж цялата статия
 
10 секси филма, които да гледате вместо 10 секси филма, които да гледате...

Секси филми от всички времена

19:40 | 15.02.2017| Виж цялата статия
 
7 неща, които правя на 30, а ми се щеше да съм правила на 20 7 неща, които правя на 30, а ми се...

Какво да не правим ако сме в 20-те

15:07 | 20.02.2017| Виж цялата статия
 
5 положителни неща, които всяко необвързано момиче трябва да помни на Свети Валентин 5 положителни неща, които всяко...

Забавлявай се на воля докато можеш!

14:31 | 14.02.2017| Виж цялата статия
 
Черна рокля: трябва да имаме по една, подходяща за всеки сезон Черна рокля: трябва да имаме по една,...

Къса средна или дълга, това е дреха, която никога не...

18:48 | 22.02.2017| Виж цялата статия
 
Българите масово страдат от косопад заради стреса Българите масово страдат от косопад...

Има ефективен начин за справяне с този неприятен проблем

13:13 | 20.02.2017| българи косопад страдат
 
Ауровил -  утопичният град на бъдещото стана реалност Ауровил - утопичният град на...

Кой е и къде се намира градът  на хармонията и мира?

14:30 | 16.02.2017| Виж цялата статия
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg