Речта на Стив Джобс, която няма да забравим (част 1)

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Из мрежата

На 12-ти юни 2005 година Стив Джобс, човекът, който така и не е завършва университет, застава пред випуск 2005 на Станфордския университет, за да изнесе реч пред випускниците по случай дипломирането им. Защото Стив Джобс е завършил най-добрия университет – този на живота!

Съдбата и успехите на този човек продължават да бъдат извор на вдъхновение дори и след смъртта му. И това е така не защото той е дал на света едни от най-високотехнологичните джаджи. Такива ще ни бъдат давани още и още… Стив Джобс притежаваше усета, решимостта, хъса, мечтите, борбеността, любовта към това, което правиш, на истински успелия човек!

Но нека оставим него самия да разкаже за себе си…

„За мен е истинска чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-добрите университети в света. Истината е, че аз така и не успях да завърша колеж. И никога не съм бил толкова близо до церемония по дипломиране, колкото днес. Днес, искам да ви разкажа три истории от своя живот. Нищо кой знае колко грандиозно, просто три истории.

Първата история разказва за свързването на точките
Прекъснах следването си в колежа Рийд след първите 6 месеца, но след това останах с прекъснати права още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах? Така е било решено още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено, така че след раждането мои родители да станат един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се родил те решили в последния момент, че искат момиче. И така „следващите“ бъдещи моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе, което е момче – искате ли го?“. Те отговорили: „Разбира се“. Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми изобщо не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Отстъпила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж. Така започнал моят живот.

След 17 години аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители бяха похарчени за таксата ми за образование. След шест месеца не виждах смисъл в това образование. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и колежът също не ми помагаше да намеря отговора на този въпрос. И в този момент аз осъзнах, че съм похарчил парите спестявани от родителите ми през целия им живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата ще се подредят добре от само-себе си. По онова време изпитвах ужасен страх, но поглеждайки назад, това беше едно от най-правилните ми решения. В момента, в който прекъснах вече можех да не посещавам задължителните дисциплини, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които ми бяха интересни. Не всичко беше приятно. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах бутилки от Coca Cola за 5 цента и с тези пари си купувах храна. И изминавах по 11 км. всяка неделна вечер до другия край на града, за да получа едно добро ядене на седмица в храма на Харе Кришна.

Беше чудесно! И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Нека ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрият в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с прекрасни букви. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така разбрах какво са серифни и несерифни шрифтове. Изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един красив надпис – възхитителен. Всичко това беше красиво, историческо, артистично и фино по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен от тази красота.

Нищо от това не изглеждаше да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме всичко това в дизайна на Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Мак никога нямаше да притежава множество различни, красиви и пропорционални шрифтове. И тъй като Уиндоус просто копира Мак, много е вероятно да го няма и в никой друг персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и персоналните компютри може би нямаше да имат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките докато бях в колежа. Но десет години по-късно и гледайки назад всичко изглежда много ясно.

Пак ще повторя. Не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Можете да ги свържете само, гледайки назад във времето. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашата воля, съдба, живот, карма, каквото и да е. Защото вярата, че нещата ще се подредят с времето ви дава увереността да следвате сърцето си, дори когато това ви извежда извън добре отъпкания път – и това ще направи цялата разлика в живота ви”.


 

Коментари към "Речта на Стив Джобс, която няма да забравим (част 1)":
Най-четени
Добромир Банев: Любовта избира нас, на нас не ни е даден подобен избор Добромир Банев: Любовта избира нас,...

Едно интервю на Добромир Банев - поет, писател и юрист.

13:30 | 18.02.2017| добромир банев интервю
 
Лекарите Предупреждават: Спрете да носите мобилния си телефон близо до тялото! Ето защо! Лекарите Предупреждават: Спрете да...

Радиацията, излъчвана от мобилните телефони е опасна

18:50 | 20.02.2017| Виж цялата статия
 
10 секси филма, които да гледате вместо 10 секси филма, които да гледате...

Секси филми от всички времена

19:40 | 15.02.2017| Виж цялата статия
 
7 неща, които правя на 30, а ми се щеше да съм правила на 20 7 неща, които правя на 30, а ми се...

Какво да не правим ако сме в 20-те

15:07 | 20.02.2017| Виж цялата статия
 
5 положителни неща, които всяко необвързано момиче трябва да помни на Свети Валентин 5 положителни неща, които всяко...

Забавлявай се на воля докато можеш!

14:31 | 14.02.2017| Виж цялата статия
 
Черна рокля: трябва да имаме по една, подходяща за всеки сезон Черна рокля: трябва да имаме по една,...

Къса средна или дълга, това е дреха, която никога не...

18:48 | 22.02.2017| Виж цялата статия
 
Българите масово страдат от косопад заради стреса Българите масово страдат от косопад...

Има ефективен начин за справяне с този неприятен проблем

13:13 | 20.02.2017| българи косопад страдат
 
Ауровил -  утопичният град на бъдещото стана реалност Ауровил - утопичният град на...

Кой е и къде се намира градът  на хармонията и мира?

14:30 | 16.02.2017| Виж цялата статия
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg