Признанието, което опозори България

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

Страшно е как историята се повтаря. Страшно е колко еднакво поробени остават хората, без значение дали робството им е наложено отвън или отвътре. Страшно е как отдавна забравени думи, излизат отново наяве, като ехо от един отминал, но още толкова актуален свят. Точно такива са и думите на Атанас Буров.

Някои от вас сигурно ще им се ядосат, а други ще заклатят глава и ще осъзнаят с още по-голяма сила безизходицата на тази държава. Държавата, в която без сопа и въже не може да вирее, държавата, в която всеки живее сам за себе си, държавата, в която журналистите следват само принципа на нагаждачеството, държавата, в която хората са стадо…

И може би никакви протести и революции не могат да ни превърнат в нещо друго. Защото ние просто сме си такива.

„Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.

Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.

На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.

Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.

Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.

Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.

Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.

Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…”

Фрагменти от „Срещи с Буров”


 

Коментари към "Признанието, което опозори България":
Най-четени
5 вида лошо поведение при децата, свързано с родителски грешки 5 вида лошо поведение при децата,...

Възпитанието на децата зависи основно от родителите

11:58 | 19.06.2017| Виж цялата статия
 
Какъв тип гадже ще бъде той според зодията. Част І Какъв тип гадже ще бъде той според...

Романтичен или злопаметен, стабилен или неуравновесен...

18:27 | 13.06.2017| Виж цялата статия
 
Кокосовото масло не е диетичното чудо, което мислите, че е Кокосовото масло не е диетичното...

Всъщност, експертите казват, че то може да е вредно за вас.

12:42 | 23.06.2017| кокосово масло...
 
 
3 неща, които НИКОГА НЕ трябва да правите при отстраняване на кърлеж! 3 неща, които НИКОГА НЕ трябва да...

И как се тостранява правилно

13:39 | 20.06.2017| кърлеж
 
9 Непродуктивни навика, които успешните хора избягват 9 Непродуктивни навика, които...

Eто какъв е пътят на успеха:

15:13 | 16.06.2017| Виж цялата статия
 
Какъв тип гадже ще бъде той, според зодията му. Част ІІ Какъв тип гадже ще бъде той, според...

Ето как да разберете какъв приятел ще бъде той, въз...

19:29 | 14.06.2017| Виж цялата статия
 
Първият воден парк в света за хора с увреждания отвори врати Първият воден парк в света за хора с...

Радостта по лицата на тези деца е всичко.

12:35 | 21.06.2017| Виж цялата статия
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg