Признанието, което опозори България

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

Страшно е как историята се повтаря. Страшно е колко еднакво поробени остават хората, без значение дали робството им е наложено отвън или отвътре. Страшно е как отдавна забравени думи, излизат отново наяве, като ехо от един отминал, но още толкова актуален свят. Точно такива са и думите на Атанас Буров.

Някои от вас сигурно ще им се ядосат, а други ще заклатят глава и ще осъзнаят с още по-голяма сила безизходицата на тази държава. Държавата, в която без сопа и въже не може да вирее, държавата, в която всеки живее сам за себе си, държавата, в която журналистите следват само принципа на нагаждачеството, държавата, в която хората са стадо…

И може би никакви протести и революции не могат да ни превърнат в нещо друго. Защото ние просто сме си такива.

„Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.

Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.

На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.

Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.

Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.

Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.

Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.

Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…”

Фрагменти от „Срещи с Буров”


 

Коментари към "Признанието, което опозори България":
Най-четени
4 признака, че вашият партньор никога няма да изневери 4 признака, че вашият партньор никога...

Ако той се държи така, няма повод за притеснение:

17:45 | 23.03.2017| Виж цялата статия
 
8 начина, да преодолеете бившия според Дженифър Лопес 8 начина, да преодолеете бившия...

Тя успя, ще успеем и ние...

15:35 | 23.03.2017| Виж цялата статия
 
7 знака, че взаимоотношенията ви изискват  твърде много усилия 7 знака, че взаимоотношенията ви...

7 знака, че просто не си заслужава

19:25 | 13.03.2017| Виж цялата статия
 
Кучетата могат да бъдат най-добрият приятел на човека, но ново изследване показва, че те могат да бъдат и умишлено подли Кучетата могат да бъдат най-добрият...

Кучетата притежават човешки познавателни способности

14:42 | 16.03.2017| Виж цялата статия
 
Талант от Талант от "Бон-Бон"...

Прекрасната Петра е само на 10 г.

15:05 | 15.03.2017| полин генова певица
 
10 причини, че имате нужда от повече стайни растения в ежедневието си 10 причини, че имате нужда от повече...

Растенията благоприятстват на психическо и физическо ниво

16:11 | 13.03.2017| Виж цялата статия
 
6 Признака,  че Законът за привличането работи за вас 6 Признака, че Законът за...

Позитивизмът привлича доброто

17:15 | 17.03.2017| Виж цялата статия
 
Всички тези селфита, които публикувате може да съсипват романтичната ви връзка Всички тези селфита, които...

Трябва ли да ревнуваме от селфитата?

13:48 | 17.03.2017| Виж цялата статия
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg