Носталгия по миналото… и бъдещето

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Парадокс – да. Попаднахме в клопка. Капанът на времето, в което живеем, изведнъж се затвори и станахме пленници – клети затворници. Парадокс втори – страдаме всички. Възрастните баби и дядовци – загубили своята младост и здраве. Загубили верни и добри приятели и безвъзвратно отминалото щастливо време. Самотни, безполезни и... ненужни.


Родителите – отрудени, изморени и загрижени да осигурят по-добро бъдеще на своите деца тук или... другаде. Децата – сиротни, объркани, търсещи внимание, ласка и обич... отчуждени. Допуснахме да се скъса живата връзка между минало-настояще-бъдеще, приемствеността, опита, знанията и мъдростта, предавани от поколение на поколение, дали ни предимство пред други животни и в резултат на това - възможността да се превърнем от маймуни в човеци. И не е виновна природата, защото случилото се не е стихийно бедствие, а НИЕ, претендиращите, че имаме разум. Точно ние, възрастните, егоистично хленчещи, измъчвани от носталгия по миналото сме виновни. И ако не успеем да преодолеем тази старческа немощ и меланхолия, разлиствайки със самосъжаление стари албуми и спомени, ще се превърнем в пасивни, безучастни и равнодушни наблюдатели, безотговорни за бъдещето на децата ни.


Обичаме ли ги? Безспорно!


Те, освен, че са наша радост и утеха, са и частица от нас – преродена за нов живот. Обичаме ги, защото те са смисъла и онова, което ще остане след нас, когато напуснем този свят. Даваме и ще им завещаем всичко спечелено с нашия труд. А най-безценното – житейският опит, трупан с години, поуките и мъдростта - не съумяваме да им подарим. Искаме, а не успяваме. Желаем да се вслушат в нашите съвети, а те ни изтърпяват от уважение към нас, гледат ни неразбиращо – отегчени от досадната лекция. Когато пък откажат да ни слушат (и с право), се възмущаваме и негодуваме, което още повече увеличава пропастта помежду ни.

 

Вината отново е в нас, в нашето неумение да им говорим на разбираем за тях език. Точно толкова и ние разбираме техния нов модерен компютърен свят с непонятна за нас терминология. Като следствие на това, когато им говорим с тракащи ченета-протези им приличаме на архаични изкопаеми, динозаври скелети, които те гледат през витрината на антропологичния музей, без дори да ни чуват. Затова ние трябва да осъзнаем факта, че щастливото минало е просто… минало, непрежалимо, но неприложимо в съвремието. И колкото и да ни се иска, колкото и щастливо с носталгия да си го спомняме, няма да го върнем. Трябва отчаяно да търсим и да намерим начин да адаптираме себе си, за да бъдем полезни. 

 

Вие, млади родители, прочетете следващите редове внимателно и сами си направете изводи.

- След третия месец на бременността детето започва да запаметява на подсъзнателно ниво.
- Здраво родено бебе оставено без ласки и докосване – умира.
- Пиленца излюпени в инкубатор не могат да станат квачки (майки) и да отгледат своите малки, сами в естествена среда.
- Изследване на Юнеско за това как се самоопределят хората – щастливи или нещастни, проведено в различни страни и континенти, показва смайващи резултати. Най-щастливи са Не жителите на САЩ, Германия или Люксембург, а живущите във все още племенни групи, като Бушмените в Африка.


На внуците, които не разбират моя динозавърски език ще напиша:

Мили мои любими дечица. Искрено съжалявам, но “Динозавърски речник” просто няма. Ние “дъртаците” (както ни наричате) от рок-динозавърското поколение явно час по-скоро трябва да се махаме от главите ви (които не увират), за да освободим терена за вашия купон.  Да престанем да ви се пречкаме, за да можете на воля да надуете любимата чалга и да си друсате кючеци до второ “пришествие” (То е като Годо). И ако все пак някога решите да се пожертвате и прекъснете своята фиеста в името на вашите деца и ги заведете в зоологическа градина с цел да им покажете живи динозаври. И не успеете да намерите такива. Не се отчайвайте. Питайте тогава дядо ви Гугъл (чичо Гугъл вече няма да е подходящо). Ако пък и Той – всезнаещият, всеможещият, всевишният покаже резултат – 0 (нула) – замислете се! Дано само вече не е станало прекалено късно.

 

Тази статийка се пръкна в резултат на безплодния интелектуален напън на един “рок динозавър” при опита му да напише нещо смислено и с това да ви бъде полезен.
 


 

Коментари към "Носталгия по миналото… и бъдещето":
Най-четени
Добромир Банев: Любовта избира нас, на нас не ни е даден подобен избор Добромир Банев: Любовта избира нас,...

Едно интервю на Добромир Банев - поет, писател и юрист.

13:30 | 18.02.2017| добромир банев интервю
 
Лекарите Предупреждават: Спрете да носите мобилния си телефон близо до тялото! Ето защо! Лекарите Предупреждават: Спрете да...

Радиацията, излъчвана от мобилните телефони е опасна

18:50 | 20.02.2017| Виж цялата статия
 
10 секси филма, които да гледате вместо 10 секси филма, които да гледате...

Секси филми от всички времена

19:40 | 15.02.2017| Виж цялата статия
 
7 неща, които правя на 30, а ми се щеше да съм правила на 20 7 неща, които правя на 30, а ми се...

Какво да не правим ако сме в 20-те

15:07 | 20.02.2017| Виж цялата статия
 
5 положителни неща, които всяко необвързано момиче трябва да помни на Свети Валентин 5 положителни неща, които всяко...

Забавлявай се на воля докато можеш!

14:31 | 14.02.2017| Виж цялата статия
 
Липсата на движение днес = По-малък мозък по-късно Липсата на движение днес = По-малък...

Последните изследвания, свързват посредствения фитнес в...

13:03 | 24.02.2017| Виж цялата статия
 
Черна рокля: трябва да имаме по една, подходяща за всеки сезон Черна рокля: трябва да имаме по една,...

Къса средна или дълга, това е дреха, която никога не...

18:48 | 22.02.2017| Виж цялата статия
 
Българите масово страдат от косопад заради стреса Българите масово страдат от косопад...

Има ефективен начин за справяне с този неприятен проблем

13:13 | 20.02.2017| българи косопад страдат
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg