Какви бяхме и какви не станахме?

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Из мрежата

Напоследък се улавям, че все по-често мисля за детството си, говоря с часове за него, сравнявам го с чуждо и разглеждам семейните албуми по цели нощи. Фен съм на всички страници във Facebook, напомнящи ми за някога, като: „ДеЦките по Първа“, „Какви бяхме, а какви станахме“, „Набор 84“ и още много други. Не спирам да се възмущавам в чата за това как днешните деца общуват предимно в Интернет, но не и на живо. А най-парадоксалното е, че намирам много съмишленици на тази тема...в Интернет!

И пак там, във виртуалното пространство, попаднах на текст, с който искам да поздравя всички пораснали деца от 70-те и 80-те години! Помните ли какви бяхме на предблоковите площадки, приятели?

„Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5.След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в Интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда, за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.“

Всички ние, които отраснахме на улицата с дървените прашки и филията с лютеница, твърдим, че онова беше истински безгрижното детство. Но е нелепо! Хапваме хамбургери и говорим колко вкусни бяха сандвичите с домашно сладко, Етъра и лимонадата. Пращаме имейли, а чакаме писмо в бутилка, живеем така, а мечтаем за иначе!


 

Коментари към "Какви бяхме и какви не станахме?":
Най-четени
4 признака, че вашият партньор никога няма да изневери 4 признака, че вашият партньор никога...

Ако той се държи така, няма повод за притеснение:

17:45 | 23.03.2017| Виж цялата статия
 
8 начина, да преодолеете бившия според Дженифър Лопес 8 начина, да преодолеете бившия...

Тя успя, ще успеем и ние...

15:35 | 23.03.2017| Виж цялата статия
 
7 знака, че взаимоотношенията ви изискват  твърде много усилия 7 знака, че взаимоотношенията ви...

7 знака, че просто не си заслужава

19:25 | 13.03.2017| Виж цялата статия
 
Кучетата могат да бъдат най-добрият приятел на човека, но ново изследване показва, че те могат да бъдат и умишлено подли Кучетата могат да бъдат най-добрият...

Кучетата притежават човешки познавателни способности

14:42 | 16.03.2017| Виж цялата статия
 
Талант от Талант от "Бон-Бон"...

Прекрасната Петра е само на 10 г.

15:05 | 15.03.2017| полин генова певица
 
10 причини, че имате нужда от повече стайни растения в ежедневието си 10 причини, че имате нужда от повече...

Растенията благоприятстват на психическо и физическо ниво

16:11 | 13.03.2017| Виж цялата статия
 
6 Признака,  че Законът за привличането работи за вас 6 Признака, че Законът за...

Позитивизмът привлича доброто

17:15 | 17.03.2017| Виж цялата статия
 
Всички тези селфита, които публикувате може да съсипват романтичната ви връзка Всички тези селфита, които...

Трябва ли да ревнуваме от селфитата?

13:48 | 17.03.2017| Виж цялата статия
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg