Какви бяхме и какви не станахме?

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Из мрежата

Напоследък се улавям, че все по-често мисля за детството си, говоря с часове за него, сравнявам го с чуждо и разглеждам семейните албуми по цели нощи. Фен съм на всички страници във Facebook, напомнящи ми за някога, като: „ДеЦките по Първа“, „Какви бяхме, а какви станахме“, „Набор 84“ и още много други. Не спирам да се възмущавам в чата за това как днешните деца общуват предимно в Интернет, но не и на живо. А най-парадоксалното е, че намирам много съмишленици на тази тема...в Интернет!

И пак там, във виртуалното пространство, попаднах на текст, с който искам да поздравя всички пораснали деца от 70-те и 80-те години! Помните ли какви бяхме на предблоковите площадки, приятели?

„Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5.След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в Интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда, за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.“

Всички ние, които отраснахме на улицата с дървените прашки и филията с лютеница, твърдим, че онова беше истински безгрижното детство. Но е нелепо! Хапваме хамбургери и говорим колко вкусни бяха сандвичите с домашно сладко, Етъра и лимонадата. Пращаме имейли, а чакаме писмо в бутилка, живеем така, а мечтаем за иначе!


 

Коментари към "Какви бяхме и какви не станахме?":
Най-четени
 
Как да  помогнем на приятел с пристъп на паник атака Как да помогнем на приятел с пристъп...

Какви са признаците на паник атака

17:11 | 18.01.2017| Виж цялата статия
 
Колко секс месечно правят щастливите двойки? Колко секс месечно правят щастливите...

Колко често трябва да прави секс една двойка, за да е...

17:15 | 11.01.2017| секс колко правят
 
 
20 години след смъртта й, принцеса Даяна най-накрая е удостоена с официално честване 20 години след смъртта й, принцеса...

2017--та посветена на принцеса Даяна

19:58 | 16.01.2017| Виж цялата статия
 
 
Баща развеселява дъщеря си като оставя рисунки в кутията й с обяд Баща развеселява дъщеря си като...

Как да намалим стреса на детето в училище

19:20 | 13.01.2017| Виж цялата статия
 
10 неща, които той ще направи на първата среща, ако наистина си пада по вас 10 неща, които той ще направи на...

  Вижте кои са сигурните знаци, че той ви харесва!

15:10 | 11.01.2017| Първа среща той
 
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg